планета — Български тълковен речник


планета

съществително име, женски род; множествено число: планети; от гръцки πλανήτης — „скитник“
Определения:
  1. Небесно тяло, обикалящо около звезда, достатъчно масивно, за да е с кълбовидна форма.
  2. В алхимията — всяко от седемте небесни тела, съответстващи на седемте метала и седемте етапа на трансмутацията.
  3. Преносно — свят, сфера на влияние или начин на живот.
Граматика:

женски род, ед.ч. планета, чл. форма планетата, мн.ч. планети

Употреба:

в алхимичната традиция седемте планети управляват седемте метала: Слънце-злато, Луна-сребро, Меркурий-живак, Венера-мед, Марс-желязо, Юпитер-калай, Сатурн-олово

Семантика:

свързва се с космически ред, влияние и съответствия; планетите управляват както металите, така и човешкия характер в алхимичната философия

Примери:
  • Всяка планета съответства на определен метал в алхимията.
  • Седемте планети управляват седемте етапа на Великото дело.
  • Земята е третата планета от Слънцето.
  • Алхимиците наблюдавали движението на планетите, за да определят благоприятното време за опитите си.
Синоними:

небесно тяло, светило, свят, сфера, орбита