пепелище – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на пепелище
основно – покрито с пепел място след пожар
2. Значение на пепелище
разговорно – останки от изгоряла сграда или селище
3. Значение на пепелище
прен. – роден дом, бащино огнище
4. Значение на пепелище
геогр. – име на населено място в България
5. Значение на пепелище
поет. – символ на разрушение и загуба
Граматична характеристика
Морфологични особености
Пепелище думата е съществително име от среден род, ii клас (тип 66) с окончание -ище. образува се от пепел + -ище и се склонява редовно: ед. ч. пепелище, пепелището; мн. ч. пепелища, пепелищата. ударението пада върху втория сричк. не се членува в генитив и датив.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Пепелище употребява се предимно в писмения език и литературата за описание на места след пожар. в разговорния език се среща в контекста на бедствия и разрушение. преносните значения са типични за поезията и публицистиката. уместна е в официални, исторически и емоционални текстове.
Семантична характеристика
Пепелище семантичното поле обхваща разрушение, загуба и пепел като остатък от огън. асоциира се с трагедия, унищожение и преход към ново начало. преносно символизира разорени надежди или минало. в българската култура често се свързва с пожари в селата и исторически събития.
Типични словосъчетания
Пепелище се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
