първо – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на първо
В литературата – определение за повествователна гледна точка, при която разказвачът е участник в събитията и разказва от свое име.
2. Значение на първо
В общоупотребимия смисъл – което е на първо място по ред, време или значимост.
3. Значение на първо
Като наречие – преди всичко, на първо място, като начало на изброяване или последователност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Първо е форма за среден род на числителното редно първи. пълните форми са: първи (м.р.), първа (ж.р.), първо (ср.р.), първи (мн.ч.). членуваните форми са първият, първата, първото, първите. думата може да се използва и като наречие със значение „на първо място“.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Първо се употребява във всички функционални стилове на езика. в литературознанието думата е част от термина „първо лице“, означаващ повествователна гледна точка. в разговорната реч се използва като наречие при изброяване. в граматиката означава едно от трите лица на глагола и местоименията.
Семантична характеристика
Първо принадлежи към семантичното поле на реда и началото. думата предполага позиция преди всички останали. в литературен контекст „първо лице“ означава субективна, вътрешна гледна точка на разказване. семантично е свързано с понятията начало, водещ и основен.
Типични словосъчетания
Първо се среща в следните типични словосъчетания и фрази: