паркинсон – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на паркинсон
основно – неврологично заболяване, характеризиращо се с прогресивна дегенерация на допаминергичните неврони в субстанция нигра, водеща до двигателни нарушения като тремор, брадикинезия и ригидност
2. Значение на паркинсон
мед. – хронично прогресиращо заболяване на централната нервна система с намаляване на допамина в мозъка
3. Значение на паркинсон
ист. – заболеванието, описано за пръв път от английския лекар Джеймс Паркинсон през 1817 г.
4. Значение на паркинсон
спец. – паркинсонизъм – общ термин за състояния с подобни на болестта на Паркинсон симптоми, причинени от различни фактори
Граматична характеристика
Морфологични особености
Паркинсон думата паркинсон е съществително име от мъжки род, образувано чрез субстантивация на собствено име. образува се във форма болест на паркинсон или паркинсонова болест с женски род. не се членува директно, но в контекста на заболяването се използва с определителен член: болестта на паркинсон. в множествено число рядко се среща като паркинсони.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Паркинсон използва се предимно в медицински, научни и здравни контексти за обозначаване на невродегенеративното заболяване. уместна е в професионален, формален и разговорен стил при дискусии за здраве. обхваща медицински регистър, популярен здравословен дискурс и ежедневие на засегнати лица.
Семантична характеристика
Паркинсон семантичното поле обхваща неврологията, двигателните разстройства и дегенеративните процеси в мозъка. асоциира се с възраст, тремор и загуба на контрол над движенията, често с негативни конотации на безпомощност и прогресия. преносно се използва за треперене или скованост в разговорен език, с културни препратки към известни пострадали като мухамед али.
Типични словосъчетания
Паркинсон се среща в следните типични словосъчетания и фрази: