оцеляване – Значение на думата в българския речник

съществително име, среден род
оцеля̀ване

Какво означава?

1. Значение на оцеляване

Основно значение – запазване на живота въпреки неблагоприятни условия, опасности или заплахи.

2. Значение на оцеляване

В биологията – способността на организмите да се адаптират и да продължат да съществуват в условия на естествен подбор и конкуренция.

3. Значение на оцеляване

Преносно значение – преодоляване на трудна, кризисна ситуация, запазване на жизнеспособност при неблагоприятни обстоятелства.

Граматична характеристика

Морфологични особености

Оцеляване е отглаголно съществително име от среден род, единствено число, образувано от глагола „оцелявам“ с наставка „-не“. членува се с определителен член -то (оцеляването). множественото число е оцелявания, а членуваната форма е оцеляванията. думата е от славянски произход с представка „о-„.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Оцеляване се употребява широко в научни, публицистични и разговорни текстове. в биологията е основен термин, свързан с теорията на Дарвин за естествения подбор. думата е популярна и в съвременната култура — предавания за оцеляване, курсове по оцеляване. среща се във всички функционални стилове на българския език.

Семантична характеристика

Оцеляване принадлежи към семантичното поле на живота и адаптацията. в контекста на животинския свят е централно понятие, обхващащо всички стратегии за запазване на живота — от камуфлаж и бягство до групова защита. думата предполага наличие на заплаха и активно противодействие. семантично е свързана с понятия като „адаптация“, „издръжливост“ и „устойчивост“.

Типични словосъчетания

Оцеляване се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

борба за оцеляване
оцеляване на най-приспособените
стратегии за оцеляване
оцеляване в дивата природа

Свързани думи и синоними