оцеляване – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на оцеляване
Основно значение – запазване на живота въпреки неблагоприятни условия, опасности или заплахи.
2. Значение на оцеляване
В биологията – способността на организмите да се адаптират и да продължат да съществуват в условия на естествен подбор и конкуренция.
3. Значение на оцеляване
Преносно значение – преодоляване на трудна, кризисна ситуация, запазване на жизнеспособност при неблагоприятни обстоятелства.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Оцеляване е отглаголно съществително име от среден род, единствено число, образувано от глагола „оцелявам“ с наставка „-не“. членува се с определителен член -то (оцеляването). множественото число е оцелявания, а членуваната форма е оцеляванията. думата е от славянски произход с представка „о-„.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Оцеляване се употребява широко в научни, публицистични и разговорни текстове. в биологията е основен термин, свързан с теорията на Дарвин за естествения подбор. думата е популярна и в съвременната култура — предавания за оцеляване, курсове по оцеляване. среща се във всички функционални стилове на българския език.
Семантична характеристика
Оцеляване принадлежи към семантичното поле на живота и адаптацията. в контекста на животинския свят е централно понятие, обхващащо всички стратегии за запазване на живота — от камуфлаж и бягство до групова защита. думата предполага наличие на заплаха и активно противодействие. семантично е свързана с понятия като „адаптация“, „издръжливост“ и „устойчивост“.
Типични словосъчетания
Оцеляване се среща в следните типични словосъчетания и фрази:
