относителност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на относителност
Физика – свойство на физическите величини и закони да зависят от избраната отправна система; основа на теорията на Айнщайн.
2. Значение на относителност
Философия – качество на нещо да не е абсолютно, а да зависи от условията, контекста или гледната точка.
3. Значение на относителност
Общо – условност, неабсолютност на оценки, съждения или явления; зависимост от обстоятелствата.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Относителност е съществително име от женски род, единствено число. членуваната форма е „относителността“. думата няма форма за множествено число поради абстрактния си характер. образувана е от прилагателното „относителен“ чрез суфикса -ост. ударението пада върху третата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Относителност се употребява както в научен, така и в философски контекст. във физиката е ключов термин, свързан с теорията на Айнщайн. в ежедневната реч се използва за изразяване на идеята, че нещо не е абсолютно. думата е от славянски произход, образувана по книжовен път. среща се активно в публицистиката и философската литература.
Семантична характеристика
Относителност е абстрактно съществително с ясно определена семантика. във физиката означава конкретен принцип, формулиран от Айнщайн. в по-широк контекст изразява идеята за зависимост от условията и контекста. семантичното поле включва понятия като условност, зависимост, неабсолютност и контекстуалност. думата е антоним на „абсолютност“.
Типични словосъчетания
Относителност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: