откриване – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на откриване
основно – Действие по глагола открия – намиране на нещо неизвестно или скрито
2. Значение на откриване
научно – Установяване на нови факти, закони или явления чрез изследване
3. Значение на откриване
правно – Започване на официална процедура или церемония
4. Значение на откриване
техн. – Пускане в експлоатация на обект или съоръжение
5. Значение на откриване
прен. – Разкриване на талант, способности или качества
Граматична характеристика
Морфологични особености
Откриване съществително име от среден род, образувано от глагола ‘открия’ с наставката ‘-ване’. Склонява се по първо мъжкородово склонение с окончания -то (членувано), -та (множествено число). Има само форми за единствено и множествено число. При членуване получава форма ‘откриването’. Словообразувателно се явява основа за образуване на сложни думи.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Откриване използва се в официален и книжовен стил, особено в научни, медийни и административни текстове. Среща се често в контекста на научни постижения, археологически находки, откриване на нови обекти и събития. Употребява се и в правно-административната сфера за обозначаване на церемониални дейности. В разговорната реч се заменя с по-прости синоними.
Семантична характеристика
Откриване семантично се свързва с понятията за ново знание, прогрес и развитие. Носи положителни конотации, асоциирайки се с успех, постижение и напредък. В културен план се свързва с научните открития, изследователската дейност и човешкото любопитство. Може да има и церемониален оттенък, свързан с тържествени моменти. Понятието обхваща както физическото намиране, така и интелектуалното разкриване.
Типични словосъчетания
Откриване се среща в следните типични словосъчетания и фрази: