остеохондроза – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на остеохондроза
мед. – Дегенеративно заболяване на хрущялната тъкан и костите, засягащо главно гръбначния стълб
2. Значение на остеохондроза
спец. – Патологичен процес на разрушаване на междупрешленните дискове и прилежащите костни структури
3. Значение на остеохондроза
разг. – Болки в гърба и врата, причинени от износване на костно-ставната система
Граматична характеристика
Морфологични особености
Остеохондроза женски род, единствено число, несклоняемо съществително име от гръцки произход. Членува се с постпозитивен определителен член -та (остеохондрозата). Образува множествено число с наставката -и (остеохондрози). Словообразувателно е сложна дума, съставена от гръцките елементи остео- (кост) и хондр- (хрущял) с наставката -оза, означаваща болестно състояние.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Остеохондроза използва се предимно в медицински контекст при описване на дегенеративни заболявания на опорно-двигателния апарат. Среща се в специализирана медицинска литература, диагнози и професионална комуникация между лекари. В разговорната реч се употребява от пациенти за означаване на хронични болки в гърба. Термина е официален и принадлежи към книжовния регистър на езика.
Семантична характеристика
Остеохондроза семантично поле включва медицински термини, свързани с костно-мускулната система и дегенеративни заболявания. Асоциира се с възрастова патология, хронична болка и ограничена подвижност. Носи негативни конотации на страдание и увреждане на жизнените функции. В културен план се свързва със съвременния начин на живот и професионалните заболявания при офисни работници.
Типични словосъчетания
Остеохондроза се среща в следните типични словосъчетания и фрази: