основна – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Основна прилагателно име от женски род, единствено число, обикновено членувано като определител. образува се чрез суфиксално словообразуване от съществителното име ‘основа’ с добавяне на наставката -на. склоня се по образец на мека склонение и се съгласува с определяния съществител по род, число и член. има както атрибутивна (определяща съществител), така и предикативна употреба (в состав на именно предикатно сказуемо).

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Основна употребява се широко в различни функционални стилове – от научни и технически текстове до разговорна реч и администрация. в научния дискурс служи за означаване на фундаментални понятия и принципи (основна единица, основна функция). в администрацията и правния език обозначава важни документи и условия (основен договор, основна цел). в разговорния език се използва за подчертаване на значимостта на нещо в контекста на общуване. е редица устойчивите фрази ‘основна причина’, ‘основна идея’, ‘основна задача’ свидетелстват за нейната честота и значимост в съвременния български.

Семантична характеристика

Основна семантичното поле на думата е тясно свързано със значенията на ‘първичен’, ‘главен’, ‘съществен’ и ‘необходим’. означава нещо, което е в началото на развитие или което поддържа целия строеж. асоциира се с идеите за стабилност, твърдост и надеждност, тъй като основата е онова, което позволява надграждането на други елементи. в преносен смисъл придобива значението на ‘онова, без което невъзможно е’ и нерядко се употребява в метафорични контексти за описание на принципи, ценности и отношения. культурно се свързва с понятията за логичност, редност и организираност.

Типични словосъчетания

Основна се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними