основа – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на основа
мат. – Числото, което се повдига на степен в израз вида „a^n“, където „a“ е основата, а „n“ — показателят на степента.
2. Значение на основа
геом. – Долната страна или повърхност на геометрична фигура или тяло, върху която то стои, например основата на триъгълник, конус или пирамида.
3. Значение на основа
основно – Главната, фундаментална част на нещо, върху която се изгражда или върху която почива неговото съществуване и развитие.
4. Значение на основа
прен. – Основно положение, принцип или идея, върху която почива научна теория, учение, светоглед или практическа дейност.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Основа е съществително име от женски род, единствено число. Членуваната форма е „основата“, множественото число — „основи“, с членувана форма „основите“. Думата е праславянска по произход и съдържа представката „о-“ и корена „снов-“, който се среща в думите „сновало“, „снова“, „основавам“. Сродна е с „основавам“, „основен“, „основател“, „основание“. Образува прилагателното „основен“ — едно от най-често употребяваните прилагателни в българския език. Не образува умалителни форми.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Основа е изключително многозначна и широко употребявана дума. В математиката има две основни значения — основа на степента и основа на геометрична фигура. В строителството основата е фундаментът на сградата. В химията „основа“ е клас химични съединения с определени свойства. В лингвистиката „основа на дума“ е важно понятие в морфологията. В шевното и тъкаческото изкуство „основа“ означава нишките, разположени надлъжно на плата. Във философията и науката „основа на знанието“ означава фундаменталните принципи. В преносна употреба думата има богато съдържание — „основа на отношенията“, „основа на доверието“, „основа на дружбата“. Стилистично е универсална и многофункционална. В съвременния български език употребата ѝ е изключително честа и важна.
Семантична характеристика
Основа принадлежи към множество семантични полета — математика, строителство, химия, лингвистика, философия. Основните асоциации са с фундамент, начало, корен, опора и устойчивост. В съзнанието на хората основата символизира това, върху което всичко останало се изгражда. В културно отношение думата носи положителни конотации, свързани със стабилност, надеждност и сигурност. В преносна употреба често се среща в изрази, които подчертават важността на фундаменталните принципи. Етимологично е свързана с тъкаческата практика, където основата е първоначалната структура на плата.
Типични словосъчетания
Основа се среща в следните типични словосъчетания и фрази: