опълчение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на опълчение
истор. – съвкупност от български доброволци, формирали военно съединение в Руско-турската война (1877–1878 г.) за подпомагане на руската армия и освобождаване на България.
2. Значение на опълчение
общ. – народни или стихийни формирования от въоръжено население за защита от врагове и поробители.
3. Значение на опълчение
воен. – държавен резерв на въоръжените сили, свикван при война от лица, отбили военна служба или освободени от нея, но годни за бой.
4. Значение на опълчение
остар. – съвкупност от войници-опълченци.
5. Значение на опълчение
прен. – масово, доброволно участие на хора в общопричинно дело или движение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Опълчение среден род, второ склонение (тип 72), ед. ч. опълчение / опълчението, мн. ч. опълчения / опълчениата. ударението пада върху първата сричка. образувано е с префикс оп- и основа полк (войска), членува се редовно. няма морфологични особености като суплетивни форми.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Опълчение употребява се предимно в исторически, военни и патриотични контексти, особено свързани с българското националноосвободително движение. уместна е в книжовен език, публични речи и научни текстове, рядко в разговорния. обхваща официални и възхваляващи стилове с патриотични конотации.
Семантична характеристика
Опълчение семантичното поле обхваща военни и народни формирования за отбрана, с асоциации към героизъм и патриотизъм. свързана е с културни препратки към руско-турската война и българското възраждане. преносно означава сплотеност и доброволен принос в критични моменти.
Типични словосъчетания
Опълчение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: