несъгласие – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на несъгласие
осн. – Липса на единство в мненията, възгледите или решенията; разногласие — „несъгласие между членовете на комисията“, „политическо несъгласие“, „несъгласие по въпроса“
2. Значение на несъгласие
осн. – Липса на разбирателство между хора или групи, която може да доведе до раздор, разлад или конфликт — „семейно несъгласие“, „между тях възникна несъгласие“, „старите несъгласия се задълбочиха“
3. Значение на несъгласие
осн. – Отрицателно отношение към мнение, предложение или действие, изразено чрез възражение или противопоставяне — „изразявам несъгласие с решението“, „писмено несъгласие“, „несъгласие с промените“
4. Значение на несъгласие
осн. – Отказ да се даде съгласие, разрешение или позволение за нещо — „несъгласие за пътуването“, „родителско несъгласие“, „подписване без несъгласие от страна на собственика“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Несъгласие съществително нарицателно име от среден род, неодушевено, обикновено единствено число, но употребявано и в множествено число. Членува се с пълен определителен член -то: несъгласието. Множественото число е несъгласия, с членна форма несъгласията. Думата е образувана от представката не- и съществителното съгласие, свързано с прилагателното съгласен и глагола съгласявам се. Производни и сродни форми са несъгласен, несъгласие, съгласие, съгласен и съгласяване. В изрази за конкретен отказ често се употребява в единствено число, а при повтарящи се спорове или разногласия — в множествено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Несъгласие употребява се в книжовната реч, официалното общуване, публицистиката, правния език и всекидневните разговори. Често се съчетава с предлога с: несъгласие с мнение, решение, предложение или действие. В административни и правни текстове означава липса на дадено разрешение или изрично противопоставяне. В политически и обществени контексти назовава различие в позиции, възгледи или оценки. В семейната и разговорната реч може да обозначава спор, раздор или продължително неразбирателство. Обичайни глаголи са изразявам, заявявам, показвам, приемам и отхвърлям. Съществителното има неутрален стилов оттенък, но контекстът може да му придаде конфликтност.
Семантична характеристика
Несъгласие семантично принадлежи към полето на отношението, съгласието и междуличностното взаимодействие. Ядрото на значението е отсъствието или отхвърлянето на обща позиция, общо решение или дадено разрешение. Думата може да обозначава интелектуално различие в мненията, открито възражение, напрежение между страни или конкретен отказ. Конотациите ѝ обикновено са неутрални в официален и аналитичен контекст, но могат да станат отрицателни при семейни и обществени конфликти. Несъгласието не винаги предполага враждебност: то може да бъде спокойно, аргументирано и насочено към обсъждане или корекция на решение.
Типични словосъчетания
Несъгласие се среща в следните типични словосъчетания и фрази: