нерв — Български тълковен речник


нерв

съществително име, мъжки род • мн.ч. нерви

Определения

  1. Снопче от нервни влакна, пренасящо импулси между мозъка и различни части на тялото.
  2. Психическа устойчивост, самообладание; способност за понасяне на напрежение.
  3. В преносен смисъл — раздразнение, нервност или напрежение.

Граматика

мъжки род, първо склонение; членувана форма: нервът / нерва; множествено число: нерви; прилагателно: нервен.

Употреба

използва се в анатомичен контекст за проводящи влакна и в преносен смисъл за психическо състояние, самообладание или раздразнение.

Семантика

обозначава проводник на сигнали в организма; преносно носи значение на вътрешно напрежение, устойчивост или уязвимост.

Примери

  • Нервите на октопода са разпределени по цялото тяло, включително в пипалата.
  • Зъбният нерв на бобъра е защитен от дебелия емайл на резците.
  • Обонятелните нерви на кучето са многократно по-чувствителни от тези на човека.
  • Нервната система на медузата е примитивна и не включва централен мозък.

Синоними

нервно влакно
проводник
самообладание
импулс
сигнален път