неблагороден
Определения:
- За метал — лесно окисляващ се, неустойчив на корозия; противоположен на благороден.
- В алхимията — метал, който подлежи на трансмутация в злато чрез философския камък.
- Преносно — низък, долен, лишен от нравствено достойнство.
Граматика:
мъжки род неблагороден, женски род неблагородна, среден род неблагородно, мн.ч. неблагородни
Употреба:
в алхимията неблагородните метали (олово, калай, желязо, мед) са изходният материал за трансмутация в злато или сребро
Семантика:
свързва се с несъвършенство, нисше състояние и потенциал за развитие; неблагородният метал крие в себе си зародиша на златото
Примери:
- Оловото е неблагороден метал, който алхимиците искали да превърнат в злато.
- Неблагородните метали се окисляват по-лесно от златото и среброто.
- Алхимията учи, че всеки неблагороден метал може да бъде пречистен.
- Постъпката му беше неблагородна и недостойна за уважение.
Синоними:
низък, обикновен, несъвършен, долен, нечист