небесно тяло – Значение на думата в българския речник

словосъчетание
небѐсно тя̀ло

Какво означава?

1. Значение на небесно тяло

астрон. – Естествен обособен материален обект във Вселената, например планета, звезда, естествен спътник, астероид или комета — „небесно тяло в Слънчевата система“, „наблюдение на небесни тела“, „откриване на ново небесно тяло“

2. Значение на небесно тяло

астрон. – Светило или космически обект, наблюдаван и изследван като самостоятелна единица в астрономията — „ярко небесно тяло“, „движение на небесното тяло“, „разстояние до небесното тяло“

3. Значение на небесно тяло

разг. – Небесен обект, разглеждан общо без уточняване на неговия вид, обикновено в образователен или популярнонаучен контекст — „децата изучават небесните тела“, „в небето се появи непознато небесно тяло“, „телескопът засне далечно небесно тяло

Граматична характеристика

Морфологични особености

Небесно тяло словосъчетание от прилагателно име и съществително нарицателно име. Прилагателното „небесен“ е в среден род, единствено число, съгласувано със съществителното „тяло“, което е от среден род и се изменя по число: „небесни тела“. Членуваната форма в единствено число е „небесното тяло“, а в множествено число — „небесните тела“. Съществителното „тяло“ е старославянско по произход, а „небесен“ е образувано от „небе“ с наставка -ен. Производни и сродни форми са „небесност“, „небесен“ и „телесен“, но последната не е пряк производен термин.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Небесно тяло употребява се главно в астрономията, физиката, космическите изследвания и учебната литература. Изразът е терминологично неутрален и служи като общо название, когато видът на обекта не е уточнен или не е съществен за изказването. Среща се в текстове за наблюдение, движение, орбита, маса, състав и произход на обекти във Вселената. Употребява се и в популярни статии, новинарски съобщения и образователни материали. В разговорната реч по-често се заменя с конкретно название като „звезда“, „планета“ или „комета“. Не се използва за изкуствени космически апарати в строгия терминологичен смисъл.

Семантична характеристика

Небесно тяло семантично принадлежи към полето на астрономията, космоса и природните обекти. Изразът назовава всяко материално космическо образувание, което може да бъде разглеждано като относително самостоятелна единица. Семантичното ядро включва представата за обект извън земната повърхност, който има определено положение, движение, състав или физични характеристики. Конотациите са предимно научни, неутрални и описателни, но изразът може да придобие популярнонаучен или поетичен оттенък, когато се отнася до звезди, Луната и други видими светила. Значението се конкретизира чрез названия като планета, комета, астероид или спътник.

Типични словосъчетания

Небесно тяло се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

небесно тяло в Слънчевата система
естествено небесно тяло
малко небесно тяло
наблюдение на небесно тяло

Свързани думи и синоними