наръчник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на наръчник
осн. – Книга или друг материал, който съдържа основни сведения и практически указания по определена тема — „учебен наръчник“, „наръчник за начинаещи“, „наръчник по първа помощ“
2. Значение на наръчник
прен. – Систематизиран набор от правила, съвети или препоръки, предназначен да улеснява извършването на дейност — „наръчник за добра комуникация“, „наръчник за действие при авария“, „наръчник на учителя“
3. Значение на наръчник
разг. – Човек или нещо, което служи като постоянно практическо ръководство и ориентир — „той е жив наръчник по история“, „опитът ѝ е наръчник за всички“, „този случай стана наръчник за грешките“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Наръчник съществително нарицателно име от мъжки род, неодушевено, единствено число. Членува се с пълен определителен член -ът: наръчникът, и с кратък член -а: наръчника. Множественото число е наръчници, а членуваната форма е наръчниците. Думата е образувана по български словообразувателен модел от наръч, в смисъл на „подръчен, непосредствено достъпен“, с наставка -ник за название на предмет или средство. Свързва се със значението на нещо, което е под ръка и помага в практическа дейност. Производни и сродни образувания са наръчников и наръчен, макар че последното има по-широка употреба.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Наръчник употребява се в образователен, професионален, административен, технически и обществен контекст. Думата назовава издания и материали, предназначени да обяснят последователно дадена дейност, процедура или предмет. Често се съчетава с определения като „практически“, „учебен“, „методически“, „потребителски“ и „електронен“. Среща се в заглавия на книги, вътрешни правила, инструкции за служители и информационни материали за граждани. В официалната комуникация подчертава практическата приложимост, а в разговорната реч може преносно да се отнася до човек с изключителни знания или опит. Обикновено е стилистично неутрална дума.
Семантична характеристика
Наръчник семантично принадлежи към полето на знанието, обучението и практическата ориентация. Ядрото на значението е подредена и достъпна информация, която насочва читателя как да разбере или извърши нещо. Думата има предимно положителни или неутрални конотации: полезност, яснота, системност и приложимост. В зависимост от контекста може да означава печатно издание, електронен документ или преносно лице и опит, от които се черпи знание. Наръчникът обикновено предполага обобщаване на правила, стъпки и добри практики, но не непременно изчерпателно научно изложение.
Типични словосъчетания
Наръчник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: