напрежение – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на напрежение
основно – Състояние на психическо или емоционално натоварване, тревожност и вътрешно безпокойство, причинено от трудни обстоятелства, конфликт или очакване на нещо неприятно.
2. Значение на напрежение
техн. – Физична величина, изразяваща разликата в електрическия потенциал между две точки в електрическа верига, измервана във волтове.
3. Значение на напрежение
прен. – Изострено, конфликтно или нестабилно отношение между хора, групи, държави или идеи, което може да доведе до открит сблъсък.
4. Значение на напрежение
физ./мех. – Вътрешна сила, действаща върху единица площ в твърдо тяло или материал под въздействие на външни натоварвания; механично напрежение.
5. Значение на напрежение
спец./лингв. – В просодията и стихознанието: засилено произношение на определена сричка или дума, свързано с интонационното и ритмичното натоварване на речта.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Напрежение съществително нарицателно от среден род, единствено число: напрежение; множествено число: напрежения. членувана форма в единствено число: напрежението (с пълен член) и напрежение (без член); членувана форма в множествено число: напреженията. думата е от абстрактен тип и принадлежи към склонитбената парадигма на съществителните от среден род, завършващи на -ие. образувана е с наставка -ение от глагола ‘напрягам’ (< 'напрегна'), което я свързва с широко словообразувателно гнездо, включващо напрягам, напрегнат, пренапрежение и др. не притежава умалителна или гальовна форма поради абстрактния си характер.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Напрежение думата се употребява широко в книжовния, публицистичния, научния и разговорния стил, като честотата на употреба е особено висока в медийния дискурс и ежедневната реч. в техническите и физическите науки се използва като термин с точно дефинирано значение, нерядко с определящо прилагателно (електрическо, механично, повърхностно напрежение). в психологически и социален контекст означава емоционална или междуличностна нестабилност и е характерна за разговорната и литературната реч. в международнополитически контекст се среща в изрази като ‘нарастващо напрежение’, ‘дипломатическо напрежение’, ‘огнище на напрежение’. думата е стилистично неутрална в повечето си значения, но в разговорната реч може да придобива по-интензивна емоционална окраска.
Семантична характеристика
Напрежение думата принадлежи към семантичното поле на ‘сила’, ‘конфликт’, ‘натиск’ и ‘нестабилност’, като обединява физически и психологически концепции чрез обща метафора на ‘опън’ и ‘натегнатост’. основната конотация е негативна — напрежението се асоциира с дискомфорт, риск, предстоящ взрив или разрив. в преносен смисъл се свързва с драматизъм и очакване, като се използва за описание на атмосферата в художествени произведения (‘напрежението в разказа нараства’). антонимите му — спокойствие, разведряване, релаксация — очертават семантичния му обхват като противоположност на хармония и равновесие. културно думата носи асоциации с модерния забързан живот, стреса и социалните конфликти, а в техническия контекст — с енергия и електричество.
Типични словосъчетания
Напрежение се среща в следните типични словосъчетания и фрази: