мозък
Определения
- Централен орган на нервната система, разположен в черепната кухина при гръбначните животни.
- Умствена способност; разум, интелект.
- Ръководен център или най-важната част на организация или система.
Граматика
мъжки род, първо склонение; членувана форма: мозъкът / мозъка; множествено число: мозъци; прилагателно: мозъчен.
Употреба
използва се в анатомия и зоология за централния нервен орган, а в преносен смисъл за интелект, умствена способност или ръководещ център.
Семантика
обединява физическото значение на орган за управление на тялото с преносното за разум, мислене и интелектуални способности.
Примери
- Мозъкът на делфина е един от най-развитите сред животните.
- Мравките имат малък мозък, но показват сложно колективно поведение.
- Мозъкът на кашалота е най-тежкият сред всички живи същества.
- Птиците от семейство враньови имат изненадващо развит мозък за своя размер.
Синоними
разум
интелект
ум
мислене
мозъчна тъкан