мотивация – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мотивация
психол. – означава вътрешен стимул или двигател, който подтиква човек към определено поведение и постигане на цели.
2. Значение на мотивация
основно – означава съвкупността от подбуди, които карат някого да действа в определена посока.
3. Значение на мотивация
разг. – в разговорната реч се използва за желание, ентусиазъм и енергия за работа или учение.
4. Значение на мотивация
спец. – в психологическата литература се разграничава вътрешна и външна мотивация.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мотивация е съществително име от женски род, единствено число, заемка от латинското motivatio през френски и немски език. Членуваните форми са мотивацията, множественото число – мотивации. От основата се образуват производни като мотивирам, мотивиран, мотиватор и демотивиран. Думата се асимилира напълно в българската граматична система.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мотивация се използва широко в психологическата литература, в образованието, в бизнес средата и в популярната реч. Навлиза в българския език от научната лексика още през двайсети век и отдавна е част от активния речник. Среща се в учебници, статии, интервюта, книги за самоусъвършенстване и социални мрежи. Младите хора я използват много активно, често в контекста на мотивационни цитати и видеа. Възрастните носители я разбират и използват. Представя типичен пример за латинска научна заемка, която се демократизира. Често се съчетава с глаголи като „имам“, „намирам“ и „губя“.
Семантична характеристика
Мотивация принадлежи към семантичното поле на психологията, волята и поведението. Свързва се с понятия като стимул, енергия, амбиция и инспирация. Носи силно положителни конотации. Български еквиваленти са „подбуда“, „стимул“ и „желание“.
Типични словосъчетания
Мотивация се среща в следните типични словосъчетания и фрази: