монарх – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на монарх
основно – наследствен, пожизнен едновластен глава на държава (цар, крал, император и др.)
2. Значение на монарх
полит. – държавен глава в монархия, чиято власт е наследствена и не се избира
3. Значение на монарх
истор. – владетел в исторически монархии, управляващ самостоятелно
4. Значение на монарх
правен – суверен с пожизнена власт и юридически имунитет в конституционна или абсолютна монархия
5. Значение на монарх
прен. – лицо с абсолютна власт или доминиращо положение в група или организация
Граматична характеристика
Морфологични особености
Монарх мъжки род, единствено и множествено число с окончания -х / -си. членува се като тип 16: мона̀рхът, мона̀рси, мона̀рсите. образува производни като мона̀рхически, мона̀рхия чрез суфиксация. етимологично от гръцко μοναρχία – едновластие.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Монарх използва се предимно в политически, исторически и правни контексти за обозначаване на държавни глави. уместна е в официални текстове, научни статии и медии, като обхваща книжовен и публичен регистър. рядко се среща в разговорния език, освен в преносно значение за авторитетни фигури.
Семантична характеристика
Монарх свързана е с понятия като власт, наследство и единовластие, с конотации на традиция и стабилност. асоциира се с исторически фигури като царе и императори, често с положителни (символ на единство) или негативни (самовластие) оттенъци. в съвременен контекст сочи към конституционни монарси като символи на нацията.
Типични словосъчетания
Монарх се среща в следните типични словосъчетания и фрази: