мизантроп – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мизантроп
основно – Човек, който изпитва отвращение или враждебност към човешкия род и избягва обществото
2. Значение на мизантроп
психол. – Личност с устойчиви антисоциални нагласи и недоверие към хората
3. Значение на мизантроп
лит. – Литературен персонаж или тип, характеризиращ се с презрение към обществените норми и човешките слабости
4. Значение на мизантроп
прен. – Самотник, който предпочита изолация и избягва социални контакти
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мизантроп мъжки род, единствено число, основна форма мизантроп. Склонява се по твърдата мъжка парадигма: мизантропа, мизантропу, мизантропа, мизантропе. Множественото число е мизантропи с пълни форми мизантропите, мизантропите, мизантропите, мизантропите. Словообразувателно е свързано с прилагателното мизантропски и наречието мизантропски.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мизантроп употребява се предимно в книжовен и научен стил при описание на психологически типове или литературни персонажи. Среща се в философски и социологически текстове, както и в белетристиката. В разговорна реч се използва рядко, обикновено в образован регистър. Думата носи негативна оценъчност и се употребява за характеристика на крайни антисоциални прояви.
Семантична характеристика
Мизантроп семантично се свързва с понятията самота, отчуждение, социална изолация и презрение към обществото. Конотира негативно отношение към човешката природа и цивилизацията като цяло. В културно-историческия контекст се асоциира с философски течения като песимизма и индивидуализма. Думата носи отпечатък на интелектуална рефлексия върху човешкото състояние и социалните отношения.
Типични словосъчетания
Мизантроп се среща в следните типични словосъчетания и фрази: