министър – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на министър
основно – член на правителство, който управлява министерство или ведомство.
2. Значение на министър
правен – длъжност на член на изпълнителната власт с специална компетентност за ръководене на ресор.
3. Значение на министър
спец. – министър без портфейл – член на правителство без конкретно министерство.
4. Значение на министър
дипл. – дипломатически представител с ранг на министър в чужбина.
5. Значение на министър
ист. – служител или слуга на висш феодал или владетел в средновековието.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Министър министър е съществително нарицателно име от мъжки род, тип 9b или 14a по класификацията на българските речници. образува множествено число министри с окончание -и, непълен член министъра, пълен член министърът и мн.ч. членувано министрите. допуска сричкопренасяне ми-нис-тър, не образува звателна форма в стандартния вариант. думата е заемка от латински minister без значителни морфологични промени в българския.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Министър употребява се предимно в официални, политически и новинарски контексти за обозначаване на държавни длъжности. пише се с малка буква в обща употреба, но с главна при директно обръщение или титла без име. често се комбинира с наименования на министерства като министър на финансите или заместник-министър. уместна е в формален език, избягва се в разговорния за ежедневни теми.
Семантична характеристика
Министър семантичното поле обхваща висши държавни служители и ръководители на публична администрация с конотации на власт, отговорност и професионализъм. асоциира се с латинското minister – слуга или обслужител, което подчертава историческото значение на подчинена роля към държавата. преносно може да означава високопоставен управител в неформални контексти, с културни препратки към парламентарни системи и дипломатия.
Типични словосъчетания
Министър се среща в следните типични словосъчетания и фрази: