местоимения – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на местоимения
граматично – Думи, които заместват съществителни имена, прилагателни имена или числителни имена в речта
2. Значение на местоимения
лингвистично – Класа думи с дейктична функция, която указва лица, предмети или признаци без да ги назовава
3. Значение на местоимения
функционално – Граматични единици, които служат за избягване на повторения и осигуряване на свързаност в текста
4. Значение на местоимения
структурно – Затворен клас думи, които се класифицират според синтактичните си функции и семантичните си роли
Граматична характеристика
Морфологични особености
Местоимения съществително име от среден род, множествено число от основата местоимени-. Единственото число е местоимение. Склонява се по първо твърдо склонение: им. местоимения, р. местоимения, д. местоименията, в. местоименията. Членува се с определителния член -та в множествено число. Словообразувателната основа е местоимени-, от която се образуват прилагателни като местоименен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Местоимения използва се основно в граматични описания, учебници по български език и лингвистични текстове. Среща се в академичен и образователен контекст при обучението на граматика. Употребява се и в разговорна реч при обсъждане на езикови явления, макар и по-рядко. Принадлежи към специализираната терминология на граматиката, но е позната на широк кръг говорещи поради изучаването ѝ в училище.
Семантична характеристика
Местоимения семантично поле включва граматичните термини и частите на речта като съществителни, прилагателни, глаголи. Свързва се с понятията за референция, анафора и дейксис в езикознанието. Конотира систематичност и структурираност на езика като система. Асоциира се с училищното изучаване на български език и с граматичния анализ на изреченията.
Типични словосъчетания
Местоимения се среща в следните типични словосъчетания и фрази: