мек – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мек
основно – Който лесно се поддава на натиск, огъване; еластичен
2. Значение на мек
основно – Който не дразни, а предизвиква приятни усещания
3. Значение на мек
основно – Който не е груб; кротък, благ
4. Значение на мек
основно – Който е плавен, отмерен
5. Значение на мек
основно – Топъл, не студен
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мек прилагателно име, мъжки род, единствено число, основна форма мек. склонява се по тип I (мек, мека, меко; множествено число: меки). притежава непълен член мекия (м.р., ед.ч.) и полен член мекият. образува наречие мeко и съществително мекота̀ и мѐкост.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мек широко разпространено прилагателно име, употребявано както в писмена, така и в устна реч. среща се в официален, разговорен и художествен стил. описва физически качества на предмети (мек пух, мека светлина), характеристики на живи същества и явления (мек характер, мек глас), както и абстрактни понятия (мека политика). уместна е в научни, технически и ежедневни контексти.
Семантична характеристика
Мек думата се противопоставя на корав и обхваща широко семантично поле, свързано с пластичност, мекота, нежност и благост. конотира приятност, удобство и липса на съпротивление. преносно се употребява за характеризиране на натура, поведение и емоционални състояния. има позитивна асоциация в повечето контексти, макар че в някои дискурси может да означава слабост или безхарактерност.
Типични словосъчетания
Мек се среща в следните типични словосъчетания и фрази: