мъртъв – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мъртъв
основно – Умрял, не жив, лишен от живот.
2. Значение на мъртъв
прен. – Лишен от жизненост, от оживление.
3. Значение на мъртъв
прен. – В застой, без напредък.
4. Значение на мъртъв
спец. – Не се използва като говорим (за език).
5. Значение на мъртъв
прен. – Пълен, абсолютен (за тишина, безветрие).
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мъртъв прилагателно име, м.р., ж.р., ср.р., мн.ч. – мъ̀ртва, мъ̀ртво, мъ̀ртви. склонява се по тип 80 на българската морфология с членуване (мъртвия, мъртвята, мъртвото, мъртвите). има пълни и непълни членни форми.词根 мърт- е древен и се свързва със смърт и отсъствие на живот. образува се от старобългарски origen.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мъртъв думата е широко разпространена в книжовния, разговорния и публицистичния регистър. уместна е както в научни и правни контексти, така и в ежедневната реч. честно се използва в преносно значение за описание на психологични, социални или икономически явления. среща се в устойчиви фразеологизми и идиоматични изрази. регистърът й е неутрален до строг, без емоционална окраска, макар че контекстът може да добави отрицателна конотация.
Семантична характеристика
Мъртъв семантичното поле на дума е центрирано около противопоставлението живо-мъртво, което е фундаментално за хората и отразява екзистенциалния страх и философските размисли. в преносно значение символизира застой, бездейност и липса на развитие. асоциира се с отсъствие на енергия, вибрация и промяна. в контекста на езиците означава историческо наследство без жива употреба. культурно е свързана с темата за смъртта, предвид славянския фолклор и литератури, както е видно от Гоголевия роман ‘Мъртви души’. преносното значение обогатява употребата й в поетичен и философски дискурс.
Типични словосъчетания
Мъртъв се среща в следните типични словосъчетания и фрази: