маркиране — Български тълковен речник


маркиране

маркиране (markirane) — съществително име, среден род

Определения

  1. Действие по означаване на територия от животно чрез миризма, звук или физически знаци.
  2. Поставяне на белег, знак или етикет върху обект с цел идентификация.
  3. Процес на обозначаване на граници на жизнено пространство при диви животни.

Граматика

съществително име, среден род, ед.ч. маркиране, мн.ч. маркирания, членувана форма маркирането.

Употреба

използва се в зоологията за описание на територално поведение при бозайници, птици и влечуги.

Семантика

свързано с инстинктивното поведение за защита на територия и комуникация между индивидите от даден вид.

Примери

  • Вълците извършват маркиране на територията си с урина.
  • Маркирането при котките става чрез търкане на жлези по предмети.
  • Учените наблюдават маркирането на гнездовите райони от орлите.
  • Маркирането с белези по дърветата е типично за мечките.

Синоними

  • означаване
  • обозначаване
  • белязване
  • отбелязване
  • маркировка