мандибула – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на мандибула
анат. – Долната челюст при гръбначните животни, включително при човека
2. Значение на мандибула
зоол. – Челюстна част от устния апарат при членестоногите и други безгръбначни
3. Значение на мандибула
мед. – Долната подвижна кост на лицевия череп, която носи долните зъби
4. Значение на мандибула
спец. – Функционална единица за захващане и обработка на храната при различни животински видове
Граматична характеристика
Морфологични особености
Мандибула съществително име от женски род, което се склонява по първо склонение с окончание -а в единствено число. В множествено число получава форма мандибули с окончание -и. Членува се с определителен член -та (мандибулата) в единствено число и -те (мандибулите) в множествено число. При словообразуването може да образува прилагателни като мандибуларен и мандибулен.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Мандибула използва се предимно в медицински, анатомичен и зоологичен контекст като специализиран термин. Среща се в научни текстове, медицински документи, учебници по биология и ветеринарна медицина. В разговорната реч рядко се употребява, като се предпочитат по-общи термини като ‘долна челюст’ или ‘челюст’. Принадлежи към високия научен регистър на езика.
Семантична характеристика
Мандибула семантично се свързва с анатомичната терминология и медицинския речник, като носи конотации на научност и специализираност. Асоциира се с понятия като хранене, говорене, дъвчене и лицева структура. В културен план се възприема като част от професионалния жаргон на медиците и биолозите. Думата няма преносни значения и се използва единствено в пряко анатомично значение.
Типични словосъчетания
Мандибула се среща в следните типични словосъчетания и фрази: