люлка – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на люлка
осн. – Легло за кърмаче, обикновено окачено или поставено така, че да може да се люлее; „дървена люлка“, „слагам бебето в люлката“
2. Значение на люлка
осн. – Приспособление за люлеене на човек, състоящо се от седалка или платформа, окачена на въжета или вериги; „люлка в градината“, „качвам се на люлката“
3. Значение на люлка
спец. – Окачена платформа или кош, предназначен за превозване на хора или за извършване на работа на височина; „строителна люлка“, „работникът се качи в люлката“
4. Значение на люлка
прен. – Място, време или среда, в които нещо възниква и достига най-голямо развитие; „люлка на цивилизацията“, „люлка на изкуството“
Граматична характеристика
Морфологични особености
Люлка съществително нарицателно име от женски род, неодушевено, единствено число. Членува се с определителен член -та: люлката. Формата за множествено число е люлки, а членуваната форма е люлките. Думата е образувана от глагола люлея чрез наставка -ка и е свързана със значението за повтарящо се движение напред-назад. Производни са прилагателните люлчин и люлчен, както и съществителното люлкар в някои контексти. Умалителни и разговорни форми могат да се образуват с наставки според конкретната употреба, но книжовната основна форма остава люлка. Думата има конкретни и преносни значения.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Люлка употребява се в ежедневната, семейната, техническата, строителната и културно-историческата реч. В контекста на грижите за деца означава легло или окачено приспособление за кърмаче. При играта назовава съоръжение, предназначено за люлеене, най-често на площадка, в двор или в парк. В строителството се използва за окачена платформа, от която се извършват работи по фасади и високи обекти. Изразът „люлка на цивилизацията“ е преносен и книжовен. Думата участва и в устойчивото съчетание „от люлката до гроба“, което означава през целия живот.
Семантична характеристика
Люлка семантично принадлежи към полето на движението, грижата за детето, детската игра и произхода. Ядрото на думата е предмет, който позволява или предизвиква ритмично люлеене. От него се развиват значенията за легло на кърмаче, съоръжение за забавление и платформа за работа на височина. В преносната употреба люлка назовава начална среда, в която се заражда и развива култура, идея, изкуство или цивилизация. Думата обикновено носи положителни конотации за сигурност, детство и закрила, а в преносен контекст подчертава произхода и благоприятните условия.
Типични словосъчетания
Люлка се среща в следните типични словосъчетания и фрази: