луната – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на луната
основно – Естественият спътник на Земята, който обикаля около нея и отразява слънчевата светлина
2. Значение на луната
астрон. – Небесно тяло, което е естествен спътник на планета
3. Значение на луната
поет. – Символ на романтика, тайнственост и нощната красота
4. Значение на луната
разговорно – Период от един месец, лунен месец
5. Значение на луната
прен. – Нещо кръгло и светло като луната
Граматична характеристика
Морфологични особености
Луната съществително име от женски род, единствено число с определителен член -та. Образува множествено число луни, с определителен член луните. Склонява се по основния тип за съществителни имена от женски род. При членуване получава форми като на луната, от луната, към луната. Основата е лун-, от която се образуват производни думи като лунен, лунник, полулуние.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Луната употребява се в различни регистри на езика – от научни и официални текстове до разговорна реч и художествена литература. В астрономически контекст се използва с точно научно значение, докато в поетическия език носи емоционална и символична натовареност. Често се среща в метеорологични прогнози, календари и фолклорни произведения. В разговорната реч може да означава и неопределен период от време.
Семантична характеристика
Луната семантично се свързва с нощта, романтиката, цикличността и природните ритми. Носи конотации на тайнственост, женственост и промяна поради фазите си. В културната традиция се асоциира с любовта, мечтите и въображението. Влиза в състава на множество фразеологизми и идиоми, свързани с недостижимостта или илюзорността. Символизира и непостоянството заради променливите си фази.
Типични словосъчетания
Луната се среща в следните типични словосъчетания и фрази: