луна – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на луна
Астрономия – естественият спътник на Земята, който обикаля около нея и отразява слънчевата светлина.
2. Значение на луна
Общоупотребимо – светлото кръгло тяло на нощното небе, което сменя фазите си в месечен цикъл.
3. Значение на луна
Поетично – символ на нощта, романтиката, тайнствеността и женското начало.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Луна е съществително име от женски род, първо склонение. членуваната форма е „луната“. множественото число е „луни“, употребявано при описание на спътници на други планети. думата е двусрична с ударение върху втората сричка. заемка от латински произход.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Луна е стилистично неутрална дума с широка употреба. в поезията и художествената литература луната е сред най-честите поетични образи. в научния стил е астрономически термин. в разговорната реч се среща в изрази като „на луната“ (далеч от реалността). думата е част от основния лексикален фонд.
Семантична характеристика
Луна принадлежи към тематичната група на небесните тела и астрономичните обекти. семантично е свързана с понятията за нощ, светлина и цикличност. в поезията символизира романтика и тайнственост. думата е в семантична опозиция със „слънце“ — ден срещу нощ, мъжко срещу женско.
Типични словосъчетания
Луна се среща в следните типични словосъчетания и фрази: