лов — Български тълковен речник


лов

съществително име, мъжки род • без множествено число

Определения

  1. Преследване и хващане или убиване на диви животни за храна или спорт.
  2. Дейност на хищници по набавяне на плячка чрез преследване, засада или капан.
  3. В преносен смисъл — активно търсене и преследване на нещо или някого.

Граматика

мъжки род, първо склонение; членувана форма: ловът / лова; няма множествено число; прилагателно: ловен; глагол: ловувам, ловя.

Употреба

използва се както за дейността на хищни животни, така и за човешката ловна практика; в преносен смисъл означава усилено търсене.

Семантика

обозначава активен процес на преследване и улавяне; свързан е с оцеляване, хранителна верига и взаимоотношения хищник-плячка.

Примери

  • Лъвиците излизат на лов в група, за да уловят по-голяма плячка.
  • Ловът на зайци с хрътки е стара традиция в много страни.
  • Совата излиза на лов през нощта, когато мишките са най-активни.
  • Орелът планира лов от голяма височина и се спуска с невероятна скорост.

Синоними

ловуване
преследване
улов
хайка
гонитба