лай
Определения
- Кратък, остър звук, издаван от куче като средство за комуникация, предупреждение или защита.
- Подобен звук, издаван от лисици, тюлени или други животни.
- В преносен смисъл — безсмислена шумна критика или натиск без реални действия.
Граматика
мъжки род, първо склонение; членувана форма: лаят / лая; няма множествено число; глагол: лая.
Употреба
използва се основно за звука, който кучетата издават; среща се в много поговорки и фразеологизми като „Куче, което лае, не хапе“.
Семантика
обозначава характерен кратък, повтарящ се звук; при кучетата служи за предупреждение, привличане на внимание или изразяване на възбуда.
Примери
- Лаят на кучето предупреди стопаните, че се приближава непознат.
- Лисицата издава остър лай в нощта, различен от този на кучето.
- Лаят на овчарското куче насочи стадото в правилната посока.
- Силният лай на дворното куче стресна котката и тя избяга на дървото.
Синоними
лаене
джавкане
скимтене
ръмжене
гавтене