лъв — Български тълковен речник


лъв

съществително име, мъжки род; множествено число: лъвове; от старобългарски лъвъ
Определения:
  1. Едър хищен бозайник от семейство котки, обитаващ Африка и Южна Азия.
  2. В алхимията — символ на силата, огъня и сярата; зеленият лъв представлява суровата материя, а червеният — пречистената.
  3. Смел, силен и властен човек; герой.
Граматика:

мъжки род, ед.ч. лъв, чл. форма лъвът/лъва, мн.ч. лъвове

Употреба:

в алхимичната символика зеленият лъв означава началната субстанция, а червеният лъв — философския камък в процес на узряване

Семантика:

символизира сила, благородство и царственост; в алхимията е свързан с трансмутацията на металите и вътрешната мощ на материята

Примери:
  • Зеленият лъв поглъща слънцето — така алхимиците описваха разтварянето на златото.
  • Лъвът е цар на животните и символ на кралска власт.
  • Червеният лъв в алхимията представлява пречистената сяра.
  • На герба на България е изобразен златен лъв.
Синоними:

цар на животните, хищник, герой, смелчага, властелин