латиница – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на латиница
основно – латинска азбука, най-широко използвана писменост в света
2. Значение на латиница
лингв. – азбучна система, разработена от римляните за латинския език на базата на етруска и гръцка азбука
3. Значение на латиница
техн. – транслитерация от кирилица към латински букви за собствени имена и термини
4. Значение на латиница
спец. – вариант на латинската азбука с диакритични знаци за различни езици
5. Значение на латиница
разг. – изписване на български думи с латински букви в неформален контекст
Граматична характеристика
Морфологични особености
Латиница латиница е съществително име от женски род, само ед. число, тип склонение 41 според речниците. членува се като латиницата, латиница. образува се чрез суфиксално словообразуване от латиница (с суфикс -ица). не се използва в множествено число поради абстрактен характер.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Латиница употребява се предимно в лингвистични, образователни и технически контексти за обозначаване на азбуката. задължителна е в официални документи като паспорти и транслитерации според закона от 2009 г. в разговорния език се среща при дискусии за кирилица срещу латиница или в дигитални среди. уместна е в научни текстове, международно общуване и компютърни приложения.
Семантична характеристика
Латиница свързана е със семантичното поле на писменостите и езиковите системи, с асоциации към западната култура и международния стандарт. носи конотации на универсалност и модернизация, често в противопоставка на кирилицата в българския контекст. преносно означава глобализация на комуникацията, с културни препратки към римското наследство и европейската идентичност.
Типични словосъчетания
Латиница се среща в следните типични словосъчетания и фрази: