кромид – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на кромид
основно – Вид лук (Allium cepa) с голяма, обикновено лютива глава, съставена от месести люспи, широко използван като зеленчук и подправка
2. Значение на кромид
спец. – Луковицата на растението от род Лук, използвана в кулинарията
3. Значение на кромид
расш. – Млади растения на кромид лук, известни още като пресен или зелен лук, със съответните листа
Граматична характеристика
Морфологични особености
Кромид съществително име от мъжки род, тип 7 по българската граматична класификация. образува множествено число като кромиди и членувано множествено число като кромидите. единственото число има непълен член кромида и пълен член кромидът. думата е славянског произход и е устойчива в съвременния български език, входяща както в разговорния, така и в официалния регистър.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Кромид дума с висока честота на употреба в кулинарния контекст и в ежедневната реч. използва се както в научни текстове, така и в готварски рецепти и разговорна реч. честа е комбинацията кромид лук, където кромид служи като определение за конкретния вид лук от род Allium. срещта се в различни диалекти на българския език и е универсално разбирана от всички говорящи.
Семантична характеристика
Кромид кромидът е силно асоциирана с кулинарията и хранилищната стойност, имайки конотацията на основна съставка в традиционната българска и световна кухня. семантично се свързва с други видове лук (воден лук, праз лук), както и с кухненски понятия като нарязване, готвене и приправяне. в преносен план може да се свързва с остротата на вкус или с нещо силно раздразнително, поради известната остра миризма на луковицата.
Типични словосъчетания
Кромид се среща в следните типични словосъчетания и фрази: