крайност – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на крайност
Основно значение – най-висша степен на проявление на нещо; екстремно състояние или позиция.
2. Значение на крайност
В алхимията – опасно състояние на прекомерно усилване на един елемент за сметка на другите, водещо до провал на трансмутацията.
3. Значение на крайност
Преносно – прекалена позиция, липса на умереност; безкомпромисно поведение или мнение.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Крайност е съществително име от женски род, единствено число. членуваната форма е крайността. множественото число е крайности, с членувана форма крайностите. думата е образувана от прилагателното „краен“ с наставка -ост. ударението пада на първата сричка.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Крайност се употребява в книжовния и разговорния стил на българския език. често се среща във фразата „изпадам в крайност“. в алхимията крайността е предупреждение за липсата на баланс между елементите. думата се използва и във философски контексти за описание на екстремни позиции.
Семантична характеристика
Крайност принадлежи към семантичното поле на екстремността и прекомерността. в алхимичната традиция крайностите трябва да бъдат избягвани, тъй като пътят на мъдростта минава през средината. семантично се противопоставя на „умереност“, „средина“ и „баланс“. думата носи предимно отрицателни конотации, предполагащи нещо нежелателно или опасно.
Типични словосъчетания
Крайност се среща в следните типични словосъчетания и фрази: