ковач – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на ковач
основно – Занаятчия, който кове метал, изработва метални предмети чрез коване
2. Значение на ковач
прен. – Човек, който създава, изгражда или оформя нещо с упоритост и майсторство
3. Значение на ковач
ист. – Средновековен занаятчия, специализиран в обработката на желязо и други метали
4. Значение на ковач
разг. – Майстор, който умело изработва или поправя различни предмети
Граматична характеристика
Морфологични особености
Ковач мъжки род, единствено число, определителна форма ‘ковачът’. Множествено число ‘ковачи’, определителна форма ‘ковачите’. Членува се с постпозитивния член ‘-ът’. Образува редица словосъчетания и може да участва в словосложение. Принадлежи към първо склонение на мъжките имена с твърда основа.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Ковач употребява се в книжовен и разговорен стил, както в пряко, така и в преносно значение. Срещa се в исторически контексти, описания на занаяти, народни приказки и поговорки. В съвременната реч се използва предимно в преносен смисъл за означаване на създател или творец на нещо. Характерна е употребата в устойчиви словосъчетания и фразеологизми.
Семантична характеристика
Ковач думата носи конотации за майсторство, умение и творческа дейност. Асоциира се с традиционни занаяти, огън, наковалня и физически труд. В преносен план се свързва с идеята за създаване, оформяне и изграждане чрез упорита работа. Културно се свързва с българските традиции и фолклор, където ковачът често се представя като уважавана фигура в общността.
Типични словосъчетания
Ковач се среща в следните типични словосъчетания и фрази: