кост
Определения
- Твърда минерализирана тъкан, образуваща скелета на гръбначните животни.
- Отделен елемент от скелета; единична костна структура.
- Твърда вътрешна част на плод; костилка.
Граматика
женски род, трето склонение; членувана форма: костта; множествено число: кости; умалително: костица.
Употреба
използва се в анатомичен и зоологичен контекст за твърдата опорна тъкан; в преносен смисъл означава същност или основа на нещо.
Семантика
обозначава твърда, здрава структура, осигуряваща опора и защита; свързана е с идеята за вътрешна устойчивост и здравина.
Примери
- Кучето заръга кост в двора и после я изрови.
- Костите на птиците са кухи, за да бъдат по-леки за полет.
- Хрущялната риба няма истински кости, а хрущялен скелет.
- Палеонтолозите откриха кости от динозавър, стари милиони години.
Синоними
костица
костен елемент
скелетна част
костилка
останки