коректор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на коректор
Специалист по коректура – лице, което се занимава професионално с намиране и отстраняване на грешки в набран текст преди неговото отпечатване.
2. Значение на коректор
Средство за коригиране – течност или лента, използвана за заличаване на грешки в ръкописен или машинописен текст.
3. Значение на коректор
Лице, което поправя – в по-широк смисъл означава човек, който извършва поправки и подобрения в определена дейност или процес.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Коректор е съществително име от мъжки род. когато означава лице, е одушевено, а когато означава средство — неодушевено. членуваната форма е „коректорът“ (пълен член) и „коректора“ (кратък член). множественото число е „коректори“. думата е заемка от латински чрез руски език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Коректор се употребява в издателския и полиграфическия дискурс на българския език. думата означава важна професия в книгоиздаването, свързана с осигуряване на безгрешност на печатните издания. в разговорната реч „коректор“ се използва предимно за означаване на канцеларска принадлежност. в литературния процес коректорът е незаменим участник в подготовката на книги за печат.
Семантична характеристика
Коректор притежава двупластова семантика — означава както лице, така и предмет. думата носи конотации на прецизност, внимателност и грижа за точността на текста. в издателската практика коректорът е последната бариера срещу грешките преди публикуването. семантичното поле включва понятия като поправка, точност и безгрешност.
Типични словосъчетания
Коректор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: