компромис – Значение на думата в българския речник

съществително име
компро̀мис

Какво означава?

1. Значение на компромис

основно – споразумение на основата на взаимни отстъпки

2. Значение на компромис

разг. – отстъпка от собствените разбирания или съвест

3. Значение на компромис

правен – съгласие, постигнато чрез взаимни отстъпки в спорове или договори

4. Значение на компромис

полит. – временно споразумение в политически конфликти

5. Значение на компромис

прен. – частично решение, при което се жертва принцип за по-голяма цел

Граматична характеристика

Морфологични особености

Компромис мъжки род, ед. ч. компромис, мн. ч. компромиси или компромиса. склонява се по тип 7: дат. компромису, винит. компромис(а), членувано: компромисът, компромиса, компромисите. образува прилагателно компромисен. етимология от лат. compromissum.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Компромис употребява се предимно в книжовен и разговорен стил, особено в контексти на преговори, политика и лични отношения. уместна е при описание на решения, изискващи отстъпки, като избягва крайностите. обхваща формални (договори) и неформални (ежедневни споразумения) регистри.

Семантична характеристика

Компромис семантично поле обхваща идеи на баланс, отстъпчивост и разбирателство, с положителни конотации на разум и мир, но и отрицателни на слабост или безпринципност. асоциира се с преносни значения като жертва на принципи за по-голямо благо. в българската култура често се свързва с политически сделки и ежедневни компромиси в обществото.

Типични словосъчетания

Компромис се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

постигам компромис
правя компромис
политика на компромиси
компромисно решение
компромис с съвестта
стигам до компромис

Свързани думи и синоними