композитор – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на композитор
основно – творец на музикални произведения, който създава вокална и инструментална музика
2. Значение на композитор
спец. – професионален музикант, занимаващ се със съставяне, нотиране, хармонизиране, оркестриране и организиране на изпълнения на свои творби
3. Значение на композитор
муз. – създател на мелодии и звукови събития в класическата, поп или народна музика
4. Значение на композитор
прен. – човек, който измисля и подрежда звуци или идеи подобно на рисуване с тонове
5. Значение на композитор
остар. – автор на песни за певци, включително текст и аранжиране в поп и фолклор
Граматична характеристика
Морфологични особености
Композитор мъжки род, ед.ч. композѝтор, мн.ч. композѝтори. склонява се по тип 7a с форми като композѝтора, композѝторът, композѝторите и звателна композѝторе. заимствано от лат. componere чрез френско или немско посредничество, с ударение върху втората сричка. допуска сричкопренасяне като ком-по-зи-тор.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Композитор употребява се предимно в художествено-музикален контекст, в литература, статии и разговор за класическа, поп или народна музика. уместна е в книжовен и разговорен език, особено при обсъждане на професии и творчество. обхваща формални регистри като енциклопедии и неформални като интервюта с музиканти.
Семантична характеристика
Композитор свързана с творческо създаване на музика, асоциира се с гениалност, вдъхновение и професионализъм. носи конотации на изкуство, иновация и емоционално изразяване чрез звуци. в българския контекст включва фолклорни елементи като дешифриране на автентичен материал и връзки с класическата традиция.
Типични словосъчетания
Композитор се среща в следните типични словосъчетания и фрази: