клевета – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на клевета
основно – Лъжа, с която се злепоставя някой
2. Значение на клевета
правен – Разпространението на невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му в обществото
3. Значение на клевета
разговорно – Лъжливи, преиначаващи истината думи, с които се набеждава, очерня или позорно разглася някого
Граматична характеристика
Морфологични особености
Клевета съществително име, женски род, тип 41 по българската класификация. образува множествено число като клевети (членувано: клеветите). единственото число членувано: клеветата. няма звателна форма. думата е от стара българска произход и представлява морфологически стабилна лексема без редови изменения в съвременния език.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Клевета думата се употребява както в правен контекст (при разглеждането на съдебни дела), така и в разговорния и публичния дискурс. обичайно се използва с предлога ‘по адрес на’ или във фрази като ‘разпространение на клевета’. честа е във фразеология с глаголи като ‘сипя’, ‘разглася’, ‘разпространя’. формално регистрирана е в правния регистър (наказателен кодекс, чл. 147-148), където обозначава престъпление от частен характер.
Семантична характеристика
Клевета клеветата е силно свързана със семантичното поле на лъжата, унижението и нарушението на репутацията. носи отрицателна конотация и изразява осъждане на разпространяването на неверни твърдения. се противопоставя на истината и честта. в правния контекст е граница между свободата на изразяване и защитата на достойнството на личността. функционира като категория с правни и морални измерения.
Типични словосъчетания
Клевета се среща в следните типични словосъчетания и фрази: