класика – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на класика
В литературознанието – съвкупност от литературни произведения, признати за образцови и имащи непреходна художествена стойност; канонът на литературата.
2. Значение на класика
В изкуството – творби и автори, утвърдени като еталон за качество и естетическо съвършенство в дадена област на изкуството.
3. Значение на класика
В общата употреба – нещо, което е доказано от времето, утвърдено и общопризнато като образцово и непреходно.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Класика е съществително име от женски род, членувана форма — класиката. думата се употребява предимно в единствено число. произхожда от латински и е широко разпространена в българския език. притежава пълна парадигма за число и определеност, макар множественото число да е рядко.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Класика се употребява във всички функционални стилове на българския език. думата е особено активна в литературоведския, изкуствоведския и публицистичния дискурс. в разговорния стил се използва за означаване на нещо изпитано и доказано. класиката се противопоставя на модерното и авангардното.
Семантична характеристика
Класика принадлежи към семантичното поле на ценностните и естетическите категории. думата означава образцовост, непреходност и висока стойност. семантично е свързана с понятията за канон, традиция и съвършенство. в широк смисъл обхваща всичко, което е утвърдено от времето и общественото признание.
Типични словосъчетания
Класика се среща в следните типични словосъчетания и фрази: