клане – Значение на думата в българския речник

Какво означава?

Граматична характеристика

Морфологични особености

Клане съществително име от среден род, произлязло като отглаголно съществително от глагола ‘коля’. има два склонения (тип 65 и тип 71) със следните словоформи: единствено число — клане (неименувано) и клането (членувано); множествено число — клана или клания (неименувано) и кланята или кланията (членувано). коренът е със старобългарски произход от ‘клати’ (бода, мушкам). словообразуването е типично за отглаголни съществителни имена в българския език.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Клане думата се употребява основно в официален и неутрален регистър, често в контекст на животновъдство, храноделие или исторически описания на военни конфликти. честите словосъчетания включват ‘масово клане’ при описание на военни престъпления или ‘ден за клане’ в земеделието. в разговорния език се среща по-рядко и обикновено в трагичен или емоционален контекст. термините от този семантичен полет обхващат както технически употреби, така и преносни значения, които носят силна емоционална натежест.

Семантична характеристика

Клане дума, която обхваща как буквалното значение на убиване на животни, така и метафоричното — масовото унищожение на хора. в контекста на война и кръвопролитие думата придобива конотация на мъчение, насилие и човешки страдания. семантично поле на ‘клане’ включва синонимични думи като ‘убийства’, ‘кръвопролитие’ и ‘изтребление’, които всички свързват с насилие и загуба на живот. в античната и средновековната литература се свързва с военни конфликти, а в съвременния контекст — с геноцид или военни престъпления. культурно репрезентира едно от най-ужасните човешки деяния.

Типични словосъчетания

Клане се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

Свързани думи и синоними