картотека – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на картотека
основно – Система от картони или карточки, подредени по определен ред за съхраняване на информация
2. Значение на картотека
библ. – Каталог от карточки в библиотека или архив с данни за книги, документи или други материали
3. Значение на картотека
канц. – Събиране на регистрационни карти с личните данни на служители, клиенти или други лица
4. Значение на картотека
техн. – База данни в електронен вид, организирана под формата на записи и полета
5. Значение на картотека
прен. – Всякаква систематизирана колекция от данни или информация
Граматична характеристика
Морфологични особености
Картотека съществително име от женски род, несчетно, от втора основна група. Склонява се по образеца: картотека, картотеката, картотеки, картотеките. Образувано е от френската дума „cartothèque“ чрез суфикс -ка. При членуване получава определителен член -та в единствено число.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Картотека използва се предимно в официален и професионален регистър, особено в административни, библиотечни и архивни контексти. Думата е характерна за канцеларския стил и се среща в документи, инструкции и професионални текстове. В съвременната употреба често се използва и за електронни бази данни, запазвайки традиционното си значение.
Семантична характеристика
Картотека семантично се свързва с понятията за организация, систематизация и съхранение на информация. Асоциира се с бюрократични процедури и административна дейност. В културния план символизира реда и методичността, а понякога и бюрократичната тежкоподвижност. Конотативно може да предизвика усещане за формалност и строгост.
Типични словосъчетания
Картотека се среща в следните типични словосъчетания и фрази: