капитулация – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на капитулация
основно – прекратяване на военните действия и предаване на въоръжените сили на противника
2. Значение на капитулация
правен – договор за капитулиране между воюващите страни, който урежда условията на предаването
3. Значение на капитулация
исторически – неравноправни договори на европейските държави с Османската империя, предоставящи привилегии (обикн. в мн.ч.)
4. Значение на капитулация
прен. – безусловна отстъпка или подчинение пред по-силен опонент в невоенен контекст
Граматична характеристика
Морфологични особености
Капитулация капитулация е съществително име от женски род, тип 47 по стандартната класификация. използва се само в единствено число в основното си значение, но допуска множествено число в историческия смисъл. образува се чрез суфиксално словообразуване от глагола капитулирам с добавяне на -ция.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Капитулация думата се среща предимно в писмени текстове с формален и книжовен характер, особено в исторически, военни и правни контексти. уместна е в академични, журналистки и официални дискурси, където се обсъждат войни или отстъпки. в разговорния език се използва рядко и преносно за силни поражения или капитулации.
Семантична характеристика
Капитулация семантичното поле на думата е свързано с поражение, предаване и край на конфликт, с негативни конотации на слабост и загуба. асоциира се с ключови исторически събития като капитулацията на Германия през 1945 г. или капитулациите на Османската империя. преносно означава пълно отстъпление, често с емоционална окраска на неволно подчинение.
Типични словосъчетания
Капитулация се среща в следните типични словосъчетания и фрази: