кабала — Български тълковен речник


кабала

кабала (kabala) — съществително име, женски род

Определения

  1. Мистично учение от юдейската традиция, занимаващо се с тълкуване на скритите значения на свещените текстове.
  2. Езотерична система от символи и числа, тясно свързана с алхимията и херметизма.
  3. В преносен смисъл — тайно, сложно и трудноразбираемо знание или практика.

Граматика

съществително име от женски род, членувана форма: кабалата, множествено число: кабали (рядко)

Употреба

употребява се в религиозен, философски и окултен контекст; в алхимията се свързва с числовата символика и тайното тълкуване

Семантика

свързва се с дълбока духовна мъдрост, тайнственост и мистично познание; носи конотации на скрита истина зад видимата реалност

Примери

  • Алхимиците често използваха кабалата за тълкуване на символи.
  • Кабалата учи, че всяка буква и число крие дълбок смисъл.
  • Учителят обясни връзката между кабалата и алхимичните принципи.
  • Древото на живота е един от основните символи на кабалата.

Синоними

мистицизъм
тайно учение
езотерика
окултно знание
каббала