източник – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на източник
Основно значение – произход или начало на нещо; място или обект, от което произлиза информация, енергия или ресурси.
2. Значение на източник
В интернет контекст – уебсайт, документ или лице, от което произхожда определена информация; референция при фактчекинг и журналистика.
3. Значение на източник
В технически контекст – изходен код (source code) на програма; сървър или система, от която се извличат данни.
Граматична характеристика
Морфологични особености
Източник е съществително име от мъжки род, единствено число. членуваната форма е „източникът“ (пълен член) и „източника“ (кратък член). множественото число е „източници“, а членуваната форма — „източниците“. думата е образувана от „източ-“ с наставка -ник. използва се свободно в двете числа.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Източник се използва във всички функционални стилове. в медийния и научен контекст означава произход на информация и се свързва с достоверност. в програмирането е ключов термин за изходен код. думата има неутрална конотация и е стилистично универсална.
Семантична характеристика
Източник принадлежи към семантичното поле на произхода, началото и информацията. думата изразява идеята за нещо, от което произлиза друго нещо. в дигиталната среда семантиката обхваща информационни източници, кодови хранилища и сървъри. свързана е с понятия като „произход“, „начало“ и „референция“.
Типични словосъчетания
Източник се среща в следните типични словосъчетания и фрази: