изпитателен – Значение на думата в българския речник
Какво означава?
1. Значение на изпитателен
основно – който е свързан с изпробване на техническите качества или предназначен за проверка и проба
2. Значение на изпитателен
правен – относящ се до изпитателен срок при условно осъждане или пробация
3. Значение на изпитателен
техн. – използван за тестване на машини, техника или материали
4. Значение на изпитателен
прен. – който изразява проучване, внимателно наблюдение или съмнение
5. Значение на изпитателен
спец. – свързан с изпитателна комисия или процес на оценка
Граматична характеристика
Морфологични особености
Изпитателен прилагателното име изпитателен е от мъжки род, образувано с наставка -телен от глагола изпитвам. образува степени на сравнение: сравнителен – по-изпитателен, най-изпитателен. в множествено число е изпитателни, приема членове като изпитателният, изпитателната. склонява се по стандартния модел на прилагателните: изпитателен, изпитателна, изпитателно.
Употреба в българския език
Стилистични и функционални особености
Изпитателен употребява се предимно в официални, правни и технически контексти като изпитателен срок или изпитателна комисия. уместно е в делови документи, договори и техническа документация. в разговорния език се среща рядко, предимно при обсъждане на трудови или правни отношения. обхваща регистри от неутрален до специализиран.
Семантична характеристика
Изпитателен семантичното поле обхваща идеи за проверка, тестване и временна оценка. носи конотации на предпазливост и условност, асоциира се с риск и наблюдение. преносно подчертава съмнение или проучване. в културния контекст е свързано с трудови практики и наказателно право.
Типични словосъчетания
Изпитателен се среща в следните типични словосъчетания и фрази: