изпълнение – Значение на думата в българския речник

съществително име, средний род
изпълнѐние

Какво означава?

1. Значение на изпълнение

основно – Изпълняване, извършване, осъществяване на нещо; действието на довършване на задача или работа

2. Значение на изпълнение

правно – Приведение в действие на съдебно решение или присъда; процесът на осъществяване на наложена наказание или задължение

3. Значение на изпълнение

формално – Завършване на детайл или елемент от някое действие или процес с достатъчна точност и прецизност

4. Значение на изпълнение

преносно – Способност или умение на лице да изпълни своя роля или дължност с необходимото качество и отговорност

Граматична характеристика

Морфологични особености

Изпълнение съществително име, средний род, множествено число -ия. образува се от глагола изпълнявам посредством наставката -ние. склонява се като съществително от е-склонение: ед. ч. изпълнение, род. изпълнението, мн. ч. изпълнения, род. изпълненията. може да се употребява с определен и неопределен член: изпълнение, изпълнението. често се среща в сложни словосъчетания с предлози и управление на допълнения.

Употреба в българския език

Стилистични и функционални особености

Изпълнение думата се използва както в официални и правни контексти, така и в ежедневната реч. в правната сфера обозначава конкретния процес на приведение в действие на решения, присъди и задължения. в обикновената употреба описва завършването на работа, задача или обещание. стилът е неутрален, достъпен е както във формални документи, така и в разговорна реч. уместна е в административни, законодателни и управленски контексти, както и при описание на професионални дейности и преобразувания.

Семантична характеристика

Изпълнение думата има силна връзка с понятията за завършеност, действие и резултат. се асоциира с дисциплина, отговорност и конкретни резултати. в преносен план може да означава способността на лице да реализира своя потенциал или да изпълни своята роля. често се среща в контекста на работни обстоятелства, където качеството на изпълнението е мярка за успех. етимологично произхожда от славянския корен и е характерна за славянските езици, като български, с контекста на завършеност и довършеност.

Типични словосъчетания

Изпълнение се среща в следните типични словосъчетания и фрази:

изпълнение на присъда
качествено изпълнение на работа
изпълнение на договор
задоволително изпълнение на служебни задължения

Свързани думи и синоними